Често хората не правят разлика между погребение и кремация. И когато настъпи тежкият момент да се сбогуват с близък човек, не винаги има кой да ни помогне. Затова ще се опитам да обясня двата процеса, разликите както и свързаните с тях религиозни обичаи.
Погребението е процес на полагане на тленните останки на покойника под земята. Това е най-широко разпространения начин за сбогуване в Православната Християнска религия. Стандартно, погребение се извършва в гроб, представляващ дупка в земята с размери 2м на 1 м и дълбочина 1,5 м. Покойникът се полага в ковчег, с който бива спуснат в гроба и след това се заравя с пръст. След като измине една година, е прието да се постави надгробен паметник, върху който се изписват имената на покойника и често се поставя негова снимка. Широко разпространено е на гроба да се засаждат любими цветя или растение.
Кремацията макар и много стар е все още твърде непопулярен процес в България. Той представлява изгаряне на тленните останки на покойния до превръщането им в пепел. Процесът се извършва в крематориум, като за целта тялото се полага в специализирана камера. След кремирането от покойника остава средно около 5 кг прах, който се събира в урна. Прието е урната да бъде поставена в урнова ниша или положена в гроб, но по света има и доста други обичаи, като разпръскване на прахта или прибирането на урната в дома.
Поради наличието само на един единствен крематориум в България, разположен в София, освен в столицата, кремацията е изключително непопулярна в другите райони на България. Напоследък се наблюдава практика, покойник от друго населено място да се кремира, като първо се извършва църковен или граждански ритуал там, след което погребална агенция транспортира трупа до крематориума в София и след като бъде кремиран, урната с праха на покойника се предава на близките.
Тъй като всяка религия тълкува по различен начин кремацията и има различни възгледи за нея, то повече информация за това биха могли да дадат съответните представители в храмовете.