Ролята на братята и сестрите
Представата за детството на повечето от нас е обвита с един романтично-химерен идеал: по-малки и по-големи братя и сестри, които тичат, хванати ръка за ръка през поляните и растат безгрижни заедно. Само че, честно казано, сещаш ли се за поне едно дете, което днес живее по този начин?
В съвременното общество родителите с повече деца още в ранна възраст записват отрочетата си на плуване и ясли/градини, на музикални уроци и детски лагери. Другарчетата за игра на нашите рожби много рядко са братчето или сестричето - това по-скоро са връстниците им.
За да израснат децата като самоуверени, социално компетентни личности, те имат нужда от моменти на внимание и фази на дистанция. Трябват им също и граници, които ясно да им показват къде свършват волностите им. Както и глътка свобода, която да им даде смелост и пространство за порастване.
Те имат необходимост да гледа сериозно, че винаги има кой да ги изслуша, когато решат да споделят проблемите си (независимо дали са на пет месеца или на 15 години). За всичко изброено дотук обаче в много редки случаи е важно присъствието на друго дете в семейството. По-важна е връзката родители - дете, а не часовете на ексклузивно внимание.
И все пак - децата имат нужда от деца. Затова погрижи се още в първите години от живота на малкото то да не расте заобиколено само от възрастни.
Единственото дете?
На какво да обърнеш внимание, за да не се превърне то в завършен егоист? Какви граници да поставяш и колко свобода да му даваш? Първородното дете още с появата си на бял свят автоматично започва да живее във фокуса на родителите си. Дали става дума за обедното меню, празниците или планирането на семейната почивка, мама и татко винаги се съобразяват само с него. Чувството „Сега брат/сестра ми е на ред, а аз ще почакам", го няма.