Недалеч (само на 34 километра) от град Ловеч, в близост до подножието на Стара планина и до Дунавската равнина, е разположено китното село Крушуна. Земята наоколо е заета от множество бигорови образувания. В близкото минало там е имало и много кариери.
Прочутите Крушунски водопади са на юг от селцето. Там е и местността ”Маарата”, където удобна за туристи екопътека е отворена и е подходяща за преминаване и през четирите сезона. Самата местност е в източната половина на Деветашкото плато - за средния предбалкан - един район, богат на карстови образувания и пещери. От тридесетте пещери, дълги над 1000 метра в България, тук са открити пет, а четири от тях са в района на Крушуна.
Бонинската пещера е най-дългата водна пещера в страната, намираща се в края на Деветашкото плато, над самото село. Дълги години пещерата е била изследвана и докартирана до 1900 г., когато е установена окончателно реалната й дължина - 4530 метра. Тя заема осмото място сред списъка на най-дългите пещери у нас.
Като голям подземен лабиринт от пещери се е сформирала в Деветашката варовита свита. Обитават я и до днес 14 вида защитени животни, като пет от тях са от троглобионтите. Пещерата е отворена за посещения, но няма отработен маршрут за туристи и една разходка до там е малко екстремно изживяване.
Урушката маара или Юрушка пещера, наричана още Пройновска пещера е дълга 1600 м. В същината си е двуетажна, разклонена, изворна пещера. Става видно, че е съставена от суха и водна галерия. Сухата в продължение се съединява с водната. Отличителна е с бигорната си тераса, която е образувана от карстовите води, от която пада най-високият пещерен водопад Малково (около 20 м).
Деветашката пещера е открита през 1921 г. Дълга 2442 м, а площта й е 20 400 кв. м като височината й е 60 м. Намира се на 15 км на североизток от гр. Ловеч, в близост до източния бряг на р. Осъм и до с. Деветаки. До нея се стига по дълга, над километър, пътечка, започваща малко след отбивката за с. Деветаки по пътя Ловеч - Левски, в източна посока. Има мост и след него има „паркинг“ в тревата. При дъждовно време пътят е трудно проходим. Има и друг път, подходящ за малки деца и възрастни хора, който не е стръмен и излиза на 50 м от пещерата.
Подземното богатство на Деветашката пещера са приютените хиляди прилепи в нея. Малко след входа (40 м) има голяма зала с площ 2400 кв. м. Навътре се разклонява, като единия клон е сух и топъл, а в другия протича малка рекичка. Входът притежава внушителни сводове, навътре също има много красиви сталактити и сталагмити.
Пещерата Водопада носи името си от Крушунските водопади, които са разположени по течението на извиращата от нея река Маарата. Вътрешността й е „облицована“ с бели образувания (лунно мляко), които й придават забележителен интериор. Самият водопад е особено красив и широко известен.
Като цяло с. Крушуна, с живописната местност „Маарата“, с вдъхновяващия водопад и загадъчните пещери е една стойностна туристическа дестинация, способна да остави незабравими изживявания и красиви спомени.