Човешкият имунодефицитен вирус принадлежи на семейството на ретровирусите, подсемейство Lentiviridae. Ретровирусите имат една обща биологична характеристика: в началният етап е възможно да се появят симптоми като при обикновена настинка, след което следва етап на асимптоматичност с продължение от няколко месеца до няколко години и финална фаза с явни симптоми на заболяването.
Съществуват два вида ХИВ вируси: ХИВ – 1 и ХИВ – 2, като първият е отговорен за много по-голяма част от заразяванията по света. ХИВ – 1 е допълнително класифициран в подвидове М, N и О, които са различни негови щамове. Подтип М (главен) включва в себе си всички под щамове от А до К.
Тези под щамове може да се каже, че са типични за някой географски области, като така например щам Б е отговорен за голямата част от случаите в САЩ. ХИВ – 2 може да бъде открит предимно в Западна Африка. Въпреки, че ХИВ – 1 и 2 са клинично неразличими и имат еднакъв начин на предаване, ХИВ – 2 се прехвърля по трудно и се развива много бавно, като той почни никога не можа да прогресира до СПИН.
Епидемиология
Епидемията от СПИН или по-точно пандемията вече навлезе в своето трето десетилетие и продължава да заразява огромен брой хора по света. Според последните данни на Съвместната програма на ООН за ХИВ / СПИН, около 39,4 милиона души живеят с ХИВ инфекция, а само за една година се заразяват около 4,9 милиона. От СПИН всяка година загиват между 2,8 и 3,5 милиона души.
Това са доста стряскащи данни и по-лошото е, че броят на засегнатите постоянно нараства. Въпреки това, Субсахарска Африка продължава да бъде най-засегнатият регион в света – около 64% от всички случаи на СПИН и около 75% от всички жени живеещи с ХИВ.
В България, регистрираните ХИВ серопозитивни лица са 1438, но със сигурност тази бройка е по-голяма, предвид асимптоматичното развитие на болестта и несериозното отношение на хората към профилактичните прегледи, които могат да дадат резултат само за броени минути.
Повод за оптимизъм е, че за 2011 година броят на новозаразените е спаднал в сравнение с предходните години и това се дължи главно на информационните кампании и опитите за превенция и обучение на младите, които всеки от нас се опитва да направи.