Ветроходството – за богаташите, за особняците или за нас

Днес бях на хомеопат. За пръв път. Въпреки вродения ми скептицизъм, както към конвенционалната, така и към всякакви народни, традиционни и нетрадиционни медицини се престраших. Естествено, ориенталската ми кръв вече се беше проявила и бях тествал способностите ми с други членове на моето семейство (някой път ще ви разкажа как се подрежда афганистански керван, но сега бързам към темата – макар да не личи). Докторът ми разказа с няколко думи защо е важно да ме опознае като вкусове и т.н. Едно от нещата, които ме попита беше  какво ме кара да се чувствам добре. Отговорих му "простора". Попита ме какво ме кара да се чувствам зле. Отговорих му "да бъда ограничаван". Точно тогава въобще не мислех за ветроходство! Сега обаче, когато тръгвам да пиша тази статия веднага ми се набива на очи общото в желаното и нежеланото от мен.

Не знам доколко сте се питали в каква степен нашите представи за света са формирани от рекламата. Отговорът също не го знам. Знам обаче, че за няколкото години, в които се боря да пробия в света на ветроходството не съм срещнал кой знае колко от онези загорели хубавци със скъпи часовници на ръцете. По-често срещам обикновени чичовци и младежи (не ме питайте в коя графа поставям себе си!), които спокойно ще срещнете под асмата с чаша ракия или в кръчмето с бира в ръка. Няма да говорим тук за ролята на държавата в развитието на кой да е спорт. Но без държавни субсидии, без спонсори, без дебели портфейли или космически заплати, малцината българи докоснали се до ветроходството успяват да отделят още малко време и пари, за да се усетят простора и да се почувстват извън ограниченията.

Къде от инерция, къде от недоверие или погрешна представа, ветроходството не е популярно занимание в България. Да направим думата ветроходство символ на нещо обичано е голямата цел, с която направихме преди малко повече от месец сдружението Вятър и Вода. Не искам да звуча прекалено патетично или романтично. Надявам се и да печеля от това начинание. Но наистина по-важното за мен е възможността да правя стъпка след стъпка все по-далеч от брега, все по-близо до вятъра. А колкото и да е прекрасен образът на самотния мореплавател, за нас позакъснелите, които "Васко да Гама от село Рупча" изпрати във водата десетилетия по-късно, път сами няма. Ако успеем да направим свое микрообщество, в което да се подкрепяме, учим един от друг и развиваме, тогава може и да дораснем до самотния мореплавател. Защото момчето пораства, но за капитан трябва да вложиш време и мечти, а за Магелан – дори повече.

За да не оставаме на ниво голословие, замислете се колко струва:

  • кино плюс вечеря в обикновен ресторант с умерено количество алкохол;
  • буйна вечер по дискотеките;
  • фитнес плюс масаж и солариум;
  • умерена шопингтерапия.

А знаете ли колко струва да покарате 2 часа и нещо ветроходна лодка след 30 минутни инструктаж? Да сте в компания с трима приятели (и да си разделите бензина за тези 150км в двете посоки). Да усетите свободата, да усетите вятъра, да усетите контрола, да усетите пръските, да се насладите на слънцето, на гледката към Рила… И всичко това без махмурлук, без тежест в стомаха, без чувство за загубено време, без още една ненужна вещ, без нерви около паркирането...

Кое е скъпо? И какво е скъпо? Въпрос на личен избор, нали?

Токова за богаташите и ветроходството (едночасовата програма е 25лв, тричасовата – 55). В заглавието се споменават и някакви особняци. Чета написаното дотук и осъзнавам, че за мнозина авторът на тази статия е особняк. Макар в обществото да се прикрива добре – просто първо се запознава с хората и чак тогава им ги говори такива. Но нека това да остане незавършената част. Защото хванем ли се за темата нормално-особено, тогава съвсем ще се отплеснем и ветроходството ще остане в трета глуха. Та който се е запалил, той ще потърси. А търси ли – знаете.

С подобни чувства – макар и не точно така структурирани – се захванахме с интернет страницата ни. Там ще откриете информация за нашите предложения, ще прочетете къде, кога и как да поплавате, ще поместваме новини за ветроходството, ще пишем любопитни факти за мореплаването и движението с вятъра. И още…

Идвате ли?

spodelime

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *