Корените можем да слагаме 6 чували или торби, като, разбира се, внимаваме да не ги натрошим, или нараним. Тревата, листата, цветовете и плодовете задължително събираме в плитки и разляти кошници.
Тревата се допуска да вързваме и на малки китки, а другите части да поставяме и в сандъци или щайги. Преди да предприемем изсушаване, всяка билка се преглежда внимателно. Използваме само здрави, неначу-пени и неувяхнали части, ненаядени от гъсеници.
Веднага след набирането билките се преглeждат да няма примеси от други билки или растения. Чак тогава тревите, цветовете, листата, корите, пъпките и плодовете се простират да съхнат. Подготовката за съхнене на корените е малко по-сложна.
Първо избираме здрави, плътни, ненаранени, неизгнили и на подходяща възраст корени, които измиваме с течаща вода. Корените на валерияната, ружата, камиляка, салепа, благия корен (реглиса), сладката папрат, сапунчето (Sapunaria) и др. не се мият, а само се штръскват от пръстта и хубаво се избърсват с кърпа.
След измиването поставяме корените върху специални повърхности /решетки или рогозки, килими от бамбук/, за да се изцедят. Ако липсва свободно място за сушене, могат да се съхраняват няколко дни на хладно, наредени на тънки пластове, но е препоръчително това да стане преди измиването.
За да изсъхнат по-бързо, след като ги измием, ги нарязваме на колелца (змийска хурка и др.), или ги нацепва-ме на четири или повече парчета по дължина, в зависимост от дебелината на корена. Дължината на късовете е от 6 до 12 см.