Един клик вече стига

Времето е пари и това го знае всяка банка. „Arzid” реши да провери какво предлагат десетте най-големи банки в България (по привлечени средства от граждани и домакинства), за да спестят на клиентите си досадните разходки до клона. И установи, че онлайн банкирането предлага все повече възможности и обикновено не струва нищо.

От плащане на наем до глоби към КАТ

Всяка от десетте банки предлага електронно банкиране, като може да се избира между пасивно и активно. Пасивното банкиране е почти еднакво при всички банки и позволява на клиента единствено да следи наличността и движенията по сметките си, както и да получава информация за валутни курсове, лихвени проценти и друга актуална информация от банката.
При активното банкиране обаче предлаганите услуги доста се различават (подробен списък с услугите, условията и таксите при различните банки може да намерите тук). Освен стандартните банкови преводи всички банки дават възможността да се прехвърлят суми между личните сметки на клиента (дори те да са в различни валути). Това е доста практично при погасяване на задължения по кредитни карти например.

Повечето банки вече предлагат т.нар. директен дебит или незабавно инкасо, с което клиентът може да упълномощи банката да прехвърля определени суми автоматично от неговата сметка към тази на друго лице или фирма. Услугата може да се ползва за плащане на сметки за ток, вода, кабелна телевизия, Интернет и т.н. Чрез директен дебит можете да плащате и месечния си наем – парите всеки месец ще се прехвърлят към сметката на хазяина, ако сте упълномощили банката да прави това. Единствено Райфайзенбанк, Сибанк и SG Експресбанк засега не предлагат такава услуга.

Подобна на директния дебит е опцията „Заплащане на комунални услуги”, която предлагат ДСК и ОББ. Двете банки работят с определени компании, с които са сключили договор – мобилни оператори, енергийни доставчици, топлофикации и др. В момента, в който излезе поредната фактура, всеки ползвател на електронно банкиране получава съобщение, че е излязла нова сметка и може да избере да я плати веднага или да отложи плащането за когато прецени, че иска да го направи. Списъкът с компании, с които работи ОББ, можете да намерите тук, а на ДСК тук. От ОББ отпускат и овърдрафт до 400 лева на месец, който може да се ползва само за плащане на сметки за комунални услуги.
Услугата „Плащания към бюджета” позволява да плащате данъци, такси, митнически задължения и др. през интернет. Удобна е и опцията за масови плащания (например заплати на служители или заплащания към доставчици), която предлагат Пощенска банка, Райфайзенбанк, SG Експресбанк и Алианц банк.

Булбанк, Сибанк и Алианц банк дават възможност на клиентите си да оторизират други лица да управляват електронното им банкиране. Първа инвестиционна банка (ПИБ), Централна кооперативна банка (ЦКБ) и Райфайзенбанк позволяват откриването на нови сметки по Интернет, а клиентите на ОББ могат да кандидатстват за кредити онлайн. Интересни услуги предлага Банка ДСК – нейните клиенти могат електронно да плащат глобите си към КАТ, а студентите в УНСС - да платят семестриалната си такса без такса за превод.

При повечето банки онлайн банкирането е безплатно – за самата банка също е по-изгодно хората да си вършат работата сами. Единствено SG Експресбанк събира такси от клиентите си – пасивното банкиране струва 2,90 лв., а активното – 3,90 лв. годишно. Всички останали не само се отказват от такси за откриване и поддръжка, а някои дори правят отстъпки при онлайн преводи.

Друга алтернатива са Bitcoin плащанията. Въпреки скорошния бум, натовареността на мрежата е малка. Най-известният Bitcoin Fee Calculator ни дава моментна такса средно 30 sat/byte , което е средно 1 лев по сегашния курс. Във Lightning Network мрежата на Bitcoin таксите са под 2 цента. Но за съжаление този метод за плащане още не се поддържа масово в България.

Все по-сигурно

Начините за идентификация в системата са различни в отделните банки. Докато за пасивното банкиране е достатъчно потребителско име и парола (които можете да заявите и онлайн, но получавате намясто само в клон и срещу лична карта), то за активното има други изисквания, които варират при различните банки. Единствено SG Експресбанк позволява на клиентите си да банкират активно, като се идентифицират само с потребителско име и парола.

Всички останали залагат на цифров сертификат от банката или електронен подпис, като електронният подпис се смята за по-сигурен. Някои предлагат допълнителна възможност за потвърждаване на транзакциите с код, изпратен от банката чрез SMS. Райфайзенбанк предлага опция за потвърждаване с електронно кодиращо устройство Token. ПИБ, ОББ и Пощенска банка изпращат по желание и SMS на избран от вас телефон след всяка транзакция като допълнителна мярка за сигурност.

Техническите изисквания за работа с онлайн банкирането също варират – единствено Пощенска банка поддържа работа с всички браузери (Internet Explorer, Opera, Netscape, Mozilla Firefox).

Ако все пак някой злоупотреби

Стопроцентова сигурност няма никъде, още по-малко в онлайн банкирането. Затова и повечето банки включват интересни формулировки в общите си условия, с които се измъкват от отговорност в случай на злоупотреби от трети лица. SG Експресбанк дори забранява на клиентите си да записват паролата си където и да било. Всички тези клаузи обаче са недействителни на практика. Законът за паричните преводи защитава правата на клиентите, когато някой злоупотреби с парите им.

Според закона сте длъжни да уведомите банката веднага щом заподозрете, че някой е злоупотребил или би могъл да злоупотреби със сметките ви (защото е научил паролата за достъп например). Ако някой източи пари от сметката ви, преди да сте уведомили банката за това, вредите са за ваша сметка, но не могат да надвишат предвидения по закон размер от 300 лв. Банката е длъжна да ви възстанови парите над тази сума. В случай че злоупотребата е станала, след като сте уведомили банката и преди тя да е блокирала сметката, то банката е длъжна да възстанови всички откраднати пари.

споделяне на връзка

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.