Вторични суровини – начин на употреба

Цветни кошчета за разделно събиране на боклука вече красят много градове в България. Рядко има домакинство, което да има сериозно отношение към вторични суровини. Нито пък съм чула в нашите супермаркети някой да ме попита дали не предпочитам по-екологичните хартиени пликчета за покупките.

Статистиката на Европейския съюз в направление вторични суровини потвърждава очевидните факти - ние сме на опашката по отговорното отношение към околната среда. В доклада си за сметта Евростат предупреждава, че не само ние, а цяла
Източна Европа е "заразена от сериозни и потенциално опасни проблеми".

вторични суровини

Наистина, Дания води класацията по генериран боклук на глава от населението - 802 килограма за 2008 г. Напред в класацията са и Кипър, Ирландия и Люксембург, при които сметта също надхвърля 700 килограма на човек. Въпреки че чехите, поляците и румънците изхвърлят половината от това количество смет в кофите си, те всички се отличават с една обща характеристика - не успяват да рециклират почти нищо от това количество.

Най-тежко е положението в България, където 100% от боклука отива на сметището. За сравнение, в страни като Германия, Холандия, Австрия, Швеция, Дания и Белгия, този дял е едва пет на сто. На опашката по отговорно отношение към околната среда редом с нас са изброени и Румъния, Малта и Литва. Нещо повече - нелегалните сметища са огромен проблем.

Почти навсякъде в Източна Европа. Това не само създава риск от епидемии и зарази, но и от образуване на избухливия газ метан, който се отделя при гниене. Според данни на не правителствени организации, корпорациите не се отличават с повече съвест от редовите граждани и рядко въвеждат системи, които позволяват използването на по-малко или по-лесни за повторна обработка материали.

Средно 21% от общинския боклук в Европейския съюз се рециклира. Пътят към по-чиста околна среда се сочи от Австрия, където 69% от боклука се рециклира или използва за тор, следвана отблизо от Германия, Белгия и Холандия. Всички тези държави обаче са сравнително финансово стабилни, и имат изразено присъствие на зелените партии.

"Източно европейските правителства твърдят, че трябва да постигнат икономически ръст и не могат да си позволят да приемат закони, които биха забавили покачването на брутния вътрешен продукт" - обяснява Иво Кропачек, директор на "Приятели на земята" в Чехия. "Икономиките обаче могат да се разрастват и без да вредят на околната среда. За целта имаме нужда от политици, които да създадат по-добра нормативна база."

За 2007 г, 42% от общинския боклук в Европейската общност е отишъл на сметищата, 20% е бил изгорен, 22% - рециклиран и 17% - използван за смет. Най-високи нива на рециклиране се регистрират в Германия (46%), Белгия (39%), Швеция (37%), Естония и Ирландия (с по 34%). За нас този дял е лесен за изчисляване - нула.

Същото се отнася и за Кипър и Румъния. Германците практикуват разделното събиране на боклука още от 1990 година. Културното отношение към рециклирането е навик, с който децата просто израстват - те знаят от прохождането си, че в синята кофа се хвърля хартията, в жълтата - пластмасата, в зелената - стъклото, в кафявата - биологичните отпадъци и в червените, черни и сиви контейнери - всичко останало.

Те знаят, че батериите никога не се изхвърлят, а се носят в кварталната дрогерия. Аз помня от детството си как в нашата бакалия отказваха да ми продадат бира и лимонада, ако не нося празни бутилки. В Германия семействата все още връщат амбалажа, макар това да им спестява стотинки. Немците твърдят, че дори типичният американец няма идея какво означава истинско разделно събиране на боклука, докато не се озове в Германия, Австрия или Швейцария.

Всяко семейство в Германия разполага с три кофи под мивката. Не можеш просто да изхвърлиш опаковката си от вафла, без да помислиш къде да я сложиш. Наистина, и там потребителите понякога се объркват кое къде да сложат. Според статистиката, почти половината от сметта в крайна сметка отива в грешния куп. Въпреки това, усилията си заслужават - според Щатската агенция за защита на околната среда, само един процент от германският боклук отива на сметището спрямо 54% за САЩ.

Отговорното отношение на жителите на най-голямата икономика в Европа е залегнало твърдо в манталитета им. Там, ако изхвърлиш кофата си в грешния контейнер, не само ще ти направят забележка, но почти със сигурност ще се обадят на общината и ще бъдеш глобен. Една от причините повечето жители на Източна Европа и на някои по-южни страни като Италия да не полагат същите грижи като по-северните си съседи е, че не са наясно с ползите от обработката на вторични суровини.

Един явен плюс на рециклирането е, че ако не направим нещо с боклука си, той просто ще ни зарине - особено по-големите градове. Може би хората са по-склонни да пестят материали по време на криза. Малко е известно например, че през Първата световна война два военни кораба са били построени от метал, изваден от... женските корсети.

И днес обаче живеем във време на криза, и някои факти относно преработката на боклука могат да ни стимулират да сме по-отговорни. Рециклирането на една единствена алуминиева кутийка от безалкохолно например спестява около два литра бензин, или достатъчно енергия, за да работи телевизорът ви цели три часа. Един килограм преизползвана стомана се равнява на 60 ватова крушка, светеща две денонощия.

Преработката на един единствен тираж от неделния брой на New York Times спасява живота на 75 хиляди дървета. А ако сте свикнали да почивате на сянка на чардака под раззеленилото се дърво, добре е да знаете, че ако го отрежете, от него ще бъдат произведени едва 700 хартиени плика за пазаруване. Това е нищожно количество, като се има предвид, че един голям супермаркет би ги свършил за по-малко от час.

Освен това, всеки тон рециклирана хартия спасява 17 дървета, почти 200 литра петрол, 4000 киловата енергия, и 3500 литра вода. Пластмасите са едни от най-вредните ни отпадъци. Всяка година те убиват над милион обитатели на океана. Мързи ви да върнете стъкления амбалаж в магазина? Имайте предвид обаче, че преработката на една единствена бутилка спестява енергия, достатъчна една 100 ватова крушка да свети четири часа, или флуоресцентата лампа - 20 часа.

Освен това, шишето, изработено от рециклирани материали означава 20% по-малко замърсяване на въздуха и 50% - на водата. Каквито и оправдания да изтъкват източноевропейските правителства, истината е, че да си отговорен към околната среда може да се окаже по-изгодно, отколкото да вредиш на екологията. Рециклирането на един тон боклук струва средно 30 цента, изхвърлянето му в сметището - 50 цента, а изгарянето - 75 цента.

Време е да се замислим дали спасяването на природата няма да се окаже финансово разумна стратегия.

бутони за социални мрежи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *