Nokia N9. Водещ по противоречия.
Пускането на този смартфон, феновете на финландския производител очакваха със сериозна загриженост, почти фанатично, а противниците - с предубедена саркастична усмивка. И сега той е в ръцете ми. И тъй като аз имам еднакво отношение както към пламенните фенове на Nokia, така и към заядливите „нокия-ненавистници”, следва да ви опиша собствените си впечатления за устройството повече или по-малко безпристрастно.
На смартфоните (ние ще говорим само за тази област) Nokia доскоро се гледаше като показател за напредъка на производителите в света на технологиите. Нещо обаче се е объркало. И няма смисъл да ви напомнаям добре познатата тъжна история за сътрудничеството на Nokia с Intel на OS MeeGo, или пък за това, че твърде много компании набраха скорост, или пускането на Nokia N9 в същата 2010-та година... всичко е от ясно, по-ясно.
Но, въпреки това, Nokia N9 - е все пак е най-добрия смартфон, пускан на пазара от финландците в последните години. Тук ще разгледаме смартфона не толкова като новаторски продукт, макар и позакъснял, и не е първия и последния с операционната система MeeGo, а ще го разгледаме като върха за Nokia към момента. Ще отчетем всички плюсове и минуси внимателно, за да се разберат функциите и да дадем достатъчно обективно мнение. Особено, защото наистина има какво да се види.
Корпус
Ново във външния вид, има така да се каже. Смартфонът не е като никой друг, произведен от производителя до сега. Машината може с право да бъде наречена отражател на индивидуалността. Има много ярки и различни цветове (има черно, тюркоазено, пупурно и подобно на това, което аз наричам Барби-розово), и изобщо общия външен вид е много оригинален.
Конструкцията на корпуса на N9 се нарича Unibody, тъй като тя е направена от едно, цяло парче материал. Материалът, от своя страна, се нарича поликарбонат. Казано накратко - поликарбонатната смола е съединение с висока якост, което обаче не е новост в иновациите при производството на корпуси за мобилни телефони. Друг е въпросът, че за Nokia това е новост.
Въпреки това, новината е добра - защото апаратът е една цялост, при него дори не може да се говори за скърцане, луфтове и други проблеми. Тъй като повърхността на корпуса не е покрит с боя той е траен, а както знаем следите от износване и дълбоките драскотини не са особено привлекателни. Подложката не се плъзга и не остават отпечатъци. Като цяло, корпусът е един огромен плюс за смартфона. Това е идеалното решение.
На тялото няма отворени дупки, с изключение на 3.5 мм жак за слушалки. Също така има минимум бутони, и тук следва да се отбележи, че Nokia N9 е първият смартфон, без хардуерна клавиатура. Това означава, че няма никакви бутони на предния панел, нито сензорни, нито механични. Никакви. Управлението на устройството се осъществява със сензорен екран чрез докосвания, и вие трябва да свикнете с това (аз, например, за първи път усетих липсата на бутона «back»). За да отключите екрана, между другото, не можете да натиснете бутона встрани, а просто чукнете два пъти по екрана. От дясната страна са единствените бутони на разположение на вашия телефон - за контрол на звука или прехвърляне на тих / безшумен режим и бутон за включване / изключване / или промяна на профила ви. И това е всичко.
Резултати
Да кажем само, че смартфонът Nokia N9 оставя смесени чувства, ще бъде крайно недостатъчно. Лично аз бих го нарекъл супер напреднал мултимедиен център – като за това допринася типа на матрицата, както и резолюцията на екрана, многоформатното аудио и видео, както и повече от достатъчната памет, а да, и всички тези технологии Dolby ... И Swype интерфейс – забавно е, повече отколкото е необходимо. Но днес не можем да го наречем водещия смартфон, уви. Извинявай Nokia, съжалявам, фенове на марката и модела.